Не е необходимост да сме тук,
а някаква случайна неизбежност -
отронен от небесна песен звук,
покълнал върху шепа земна нежност,
разсипани прашинки пъстрота,
сглобени на съвсем случаен принцип.
Не вярвам в нагласените неща,
събрани в кротко ято, като пилци.
Не вярвам! Но затворя ли очи,
проглеждам над прозрачната си утрин
едно небе, което ни крепи.
И хоризонтът няма да се срути.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up