hristam (Христина Мачикян)
531 928
15.03.2016 г., 20:59 ч.

Едно небе, което ни крепи 

  Поезия
679 1 11

Не е необходимост да сме тук,
а някаква случайна неизбежност -
отронен от небесна песен звук,
покълнал върху шепа земна нежност,
разсипани прашинки пъстрота,
сглобени на съвсем случаен принцип.
Не вярвам в нагласените неща,
събрани в кротко ято, като пилци.
Не вярвам! Но затворя ли очи,
проглеждам над прозрачната си утрин
едно небе, което ни крепи.
И хоризонтът няма да се срути.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??