Едно писмо аз ще напиша
с адрес до рая на небето
и ще се разпиша:
С кръвта, капеща ми от сърцето.

Татко мой, Татко мой,
защо отиде си от мен,
сега и в студ, и в летен зной
празен е моят ден.

Аз добре съм и живея,
но за теб тъгувам,
ала как, не зная,
с болката в мен да се сбогувам.

Татко мой, Татко мой,
защо отиде си от мен,
сега и в студ, и в летен зной
празен е моят ден.

Боже не отнемай бащите, когато
те струват повече и от злато!