Едно писмо аз ще напиша
с адрес до рая на небето
и ще се разпиша:
С кръвта, капеща ми от сърцето.
Татко мой, Татко мой,
защо отиде си от мен,
сега и в студ, и в летен зной
празен е моят ден.
Аз добре съм и живея,
но за теб тъгувам,
ала как, не зная,
с болката в мен да се сбогувам.
Татко мой, Татко мой,
защо отиде си от мен,
сега и в студ, и в летен зной
празен е моят ден.
Боже не отнемай бащите, когато
те струват повече и от злато!
© Илия Левков Todos los derechos reservados