Aug 12, 2020, 7:58 PM  

Eдно с незабравки окичено лято 

  Poetry » Love, Other
642 8 12

Живея в очите ти, в топлите ириси,
зеленото спомня ми смътно  реката
и жаркото пладне, и летните мириси,
и тичащ жребец - господар на полята.
Запазени мигове - от избледняване,
в хебарии спят слънчогледи от злато.
На влюбени славеи, нежно надпяване,
в едно с незабравки окичено лято.


И старият спомен е рибка в подмолите,
току пъстри перки лениво размаха.
И хранят го нощем хлапетата - голите,
които до ранната есен копняха.


Живееш в очите ми - ириси огнени,
пожар и до днес ти на него приличам.
Кажи ми, сега в зрелостта ще помогне ли,
ако до небето извикам : - Обичам!
Но всъщност е късно за плахите истини,
 в горящи стърнища превръщат се дните.
По пътя си тръгваме странно пречистени,
на пръсти броим белезите в душите.    

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??