Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
12.08.2020 г., 19:58 ч.  

Eдно с незабравки окичено лято 

  Поезия » Любовна, Друга
641 8 12

Живея в очите ти, в топлите ириси,
зеленото спомня ми смътно  реката
и жаркото пладне, и летните мириси,
и тичащ жребец - господар на полята.
Запазени мигове - от избледняване,
в хебарии спят слънчогледи от злато.
На влюбени славеи, нежно надпяване,
в едно с незабравки окичено лято.


И старият спомен е рибка в подмолите,
току пъстри перки лениво размаха.
И хранят го нощем хлапетата - голите,
които до ранната есен копняха.


Живееш в очите ми - ириси огнени,
пожар и до днес ти на него приличам.
Кажи ми, сега в зрелостта ще помогне ли,
ако до небето извикам : - Обичам!
Но всъщност е късно за плахите истини,
 в горящи стърнища превръщат се дните.
По пътя си тръгваме странно пречистени,
на пръсти броим белезите в душите.    

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??