Едно време в Пасифика...
Великата Безкрайност ме подема
и учи ме над нея да летя...
Избирам: да живея във летене
и мъжка безразсъдност за съдба!...
Подобно струна дръпната от Вятър
вибрирам дълго с незатихващ звук –
във резонанс с мелодията на водата
и с Вечността докоснала ме тук...
А ще ми липсва миналото: зная,
момичето с разплакани очи...
И любовта объркана... Оная... ...