Едно забравено човече
ЕДНО ЗАБРАВЕНО ЧОВЕЧЕ
... започнах да забравям все по-често адреси, телефони, имена,
да прибера оскъдното си ресто – горката ми стотинчица една,
кога ще свърши филмът, който гледам по тъпия отвред канал едно,
и, Боже? – как се казваше съседът, който звъни за сол или брашно,
дали заспивам с вестника на пазва, или будувам – тъжен таласъм,
дори не помня вече как се казвам – и мисля аз ли съм, или не съм,
забравям със кого делих си пая, и книги, дето нявга съм ги чел,
и накъде съм тръгнал, май, не зная, пък и каква е крайната ми цел,
със всеки ден от вас все по-далече, Отвъд ще кацна на автопилот –
забравено от Господа човече, оставило ви спомен за живот...
© Валери Станков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не бързай да кацаш. Има още какво да дадем. Честит светъл празник!
-
Много опасно е това време, Валерка! И аз много се страхувам от момента, когато ще ходя по нужда в 5, а ще се събуждам в 6. Шегувка! Да ни е честит най - големият български празник 24 май. Да сме живи и здрави!
-
Честит празник, Валюше, по-важно е другите да не те забравят.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
