Едно забравено човече

24.05.2024 г., 7:39 ч.

Поезия

140 4 3

ЕДНО ЗАБРАВЕНО ЧОВЕЧЕ

... започнах да забравям все по-често адреси, телефони, имена,

да прибера оскъдното си ресто – горката ми стотинчица една,

кога ще свърши филмът, който гледам по тъпия отвред канал едно,

и, Боже? – как се казваше съседът, който звъни за сол или брашно,

дали заспивам с вестника на пазва, или будувам – тъжен таласъм,

дори не помня вече как се казвам – и мисля аз ли съм, или не съм,

забравям със кого делих си пая, и книги, дето нявга съм ги чел,

и накъде съм тръгнал, май, не зная, пък и каква е крайната ми цел,

със всеки ден от вас все по-далече, Отвъд ще кацна на автопилот –

забравено от Господа човече, оставило ви спомен за живот...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2024-05-25T04:07:09+03:00

Не бързай да кацаш. Има още какво да дадем. Честит светъл празник!
Qndov (Никола Яндов)

2024-05-24T11:12:57+03:00

Много опасно е това време, Валерка! И аз много се страхувам от момента, когато ще ходя по нужда в 5, а ще се събуждам в 6. Шегувка! Да ни е честит най - големият български празник 24 май. Да сме живи и здрави!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-05-24T08:45:36+03:00

Честит празник, Валюше, по-важно е другите да не те забравят.