Дали ме мамиш, взор премрежен -
един накрая ли останах?
Следите чужди тук, изглежда,
прахта покрила е отдавна.
През сиви, пепелни пустини,
и в студ, и в знойна жега крачих.
Ела, небесна милостиньо -
ведно̀ се моля да заплачем,
защото тихо още тлеят
стъблата, скършени от огън;
защото долу се чернее
земя посърнала, безплодна. ...