Ех, Път мой
Изплака ми една Пътека –
присламчи се тихо, полека…
на врата ми се обеси
и изви протяжни песни:
где зимувала е след раздяла,
на Хензел и Гретел трохите яла,
как висяла през чужди веранди
и нищо – само затворени панти,
ревна, та писна горката –
Път да я сторя току до вратата –
с крак да ѝ трия сол на главата – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up