ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
3.11.2017 г., 9:41 ч.

Еех, Път мой 

  Поезия » Друга
611 6 22

Ех, Път мой

 

Изплака ми една Пътека –

присламчи се тихо, полека…

на врата ми се обеси

и изви протяжни песни:

 

где зимувала е след раздяла,

на Хензел и Гретел трохите яла,

как висяла през чужди веранди

и нищо – само затворени панти,

 

ревна, та писна горката –

Път да я сторя току до вратата –

с крак да ѝ трия сол на главата –

рогозка да е – пищи и се мята

 

и милно ми стана, и жално –

в дома ми всичко е тъй уникално –

как да я туря – е тъй, като кръпка?!

(отдавна угасна към ретрото тръпка).

 

Първо – силно ѝ фраснах плесник

(ей тъй – да се освиряса този бесник),

ма тя не миряса – заскуба коси

и ревнаха всички пътували Дни,

 

постлаха и те черджета, пътеки –

таз иска пране, оная – памет навеки.

Ножица взех – на ленти да станат!

Пътят ми нов, озъби се, Великанът:

 

– Всяка пътечка мой е филиз,

по който от бебе все ме вървиш.

Пътят ти, в студ съм, и в зной.

Пътека не щеш? – имам завой!

 

Зная – не мога ей тъй да ги срежа,

но в някои локвите помня, и скрежа.

 – А уж си ми Нов – да ме лъжеш, немой!

 – Какъвто ме сториш, вечен пленнико мой!

 

И ревнах с пътеките и аз.

Всички една връз друга постлах.

И стана Пътят едно нанадолнище -

Еех, Сизиф да бях, Път мой, моя Солнице!

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??