Его

Aug 29, 2012, 8:05 PM

Poetry » Phylosophy

1095 1 15

Отвътре удряш като меч,
кован от непрестанни грешки,
и с устрем на един копнеж,
изгубил се в живот човешки.
По-силно си дори от мен,
във тайните ти жажди крия
и дъх на страх неукротен -
и плачеш в мен, когато пия...
Щом те разтворя във любов,
за щастие си хапче чудно,
в съня ли мисли укротя -
отлитам в същността си будна... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Его

Want to read more?

Random works