Отвътре удряш като меч,
кован от непрестанни грешки,
и с устрем на един копнеж,
изгубил се в живот човешки.
По-силно си дори от мен,
във тайните ти жажди крия
и дъх на страх неукротен -
и плачеш в мен, когато пия...
Щом те разтворя във любов,
за щастие си хапче чудно,
в съня ли мисли укротя -
отлитам в същността си будна... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация