jenyivanova (Jasmin)
228 3427
Apr 6, 2015, 9:51 PM

Егото 

  Poetry » Love
702 0 2

погалих Егото
с ръка...
срещу косъма зарових пръсти
и видях в очите му
... вина!
кристална...
чиста... и някак си
... добра!
душата ми отвърна
потрепна с неговата честота...
струните й зазвъняха
(Боже мой! Какво вибрато!)
изпитах най-дълбоката тъга
обикнах себе си... прегърнах него...
и разделих на две
безмерната вина...

човек лекува свойто Его
единствено!
заравяйки го!
в Сродната Душа!!!
... и без да пита
оцелява ли се след това...
а тя...
потънала във скръб
мълчи -
за другата Душа
си заслужава...
тихо!!!...
... да те заболи!!!

Жени Иванова

© Jasmin All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Katriona (Кети Рашева): топлиш ме, Кети! Благодаря ти!
  • Цял роман си сътворила, само с толкова малко думи, Жени! Невероятен стих!
Random works
: ??:??