jenyivanova (Jasmin)
227 3430
6.04.2015 г., 21:51 ч.

Егото 

  Поезия » Любовна
731 0 2

погалих Егото
с ръка...
срещу косъма зарових пръсти
и видях в очите му
... вина!
кристална...
чиста... и някак си
... добра!
душата ми отвърна
потрепна с неговата честота...
струните й зазвъняха
(Боже мой! Какво вибрато!)
изпитах най-дълбоката тъга
обикнах себе си... прегърнах него...
и разделих на две
безмерната вина...

човек лекува свойто Его
единствено!
заравяйки го!
в Сродната Душа!!!
... и без да пита
оцелява ли се след това...
а тя...
потънала във скръб
мълчи -
за другата Душа
си заслужава...
тихо!!!...
... да те заболи!!!

Жени Иванова

© Jasmin Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Katriona (Кети Рашева): топлиш ме, Кети! Благодаря ти!
  • Цял роман си сътворила, само с толкова малко думи, Жени! Невероятен стих!
Предложения
: ??:??