Jun 30, 2019, 5:57 PM

Ех, животе 

  Poetry » Other
718 0 0
Косите ми отлитат косъм, след косъм
кестеняви, после смесени с бели...
Сега снежни преспи, животе, се носят –
твоите последни несбъднати къдели...
Очите ми, в бъдното зрящи, трептяха
с ритъма любовен и зова на сърцето...
Бавно зениците в пламъка изгоряха.
Сега са устремени на душата в небето...
Ръцете ми бяха птичи летящи крила.
Прегръщаха, обич създаваха, благославяха.
Сухи вейки, никому ненужни са сега,
Трият сълзите. И бръчки лицето извайват... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Random works
: ??:??