Пак споменен шепот,
отново и отново...
Сред мъчителни нощи,
мълчани дълбоко, дълбоко...
Желани невъзможно,
кътани разкаяно...
Както ехото е по-силно
от породилия го звук
и отгласът по-бърз
от тласъка начален...
А с угризения сме пълни,
не сме долюбили... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up