23.07.2008 г., 20:54 ч.

Ехо 

  Поезия » Любовна
545 0 13
Пак споменен шепот,
отново и отново...
Сред мъчителни нощи,
мълчани дълбоко, дълбоко...
Желани невъзможно,
кътани разкаяно...
Както ехото е по-силно
от породилия го звук
и отгласът по-бърз
от тласъка начален...
А с угризения сме пълни,
не сме долюбили...
В тревога, радост смътна,
молитва сме разпръсната
на две души - фантоми,
осъдени да сме повторно...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??