Ей тука няколко думи ще вплета
и нито рима, и нито красота в тях ще има,
защото единствено и само с горчилка е изпълнена песента.
Самотата е тая, която всяка сутрин ме посреща
и безмерна болка душата моя безпомощно обсебва,
но въпреки сълзите литри твойто съжаление не ща.
Тук и сега сърцето свое ще разкрия,
защото само на тия листи истинска мога да бъда.
Тук и сега тъжната физиономия ще скрия,
защото всяка нощ твоето безразличие с литри пия.
Ще дойде ли ден, в който да кажа “брат, и аз щастлива съм”...
Защото щастието така ловко покрай мене минава ...