Ей тука няколко думи ще вплета

и нито рима, и нито красота в тях ще има,

защото единствено и само с горчилка е изпълнена песента.

Самотата е тая, която всяка сутрин ме посреща

и безмерна болка душата моя безпомощно обсебва,

но въпреки сълзите литри твойто съжаление не ща.

Тук и сега сърцето свое ще разкрия,

защото само на тия листи истинска мога да бъда.

Тук и сега тъжната физиономия ще скрия,

защото всяка нощ твоето безразличие с литри пия.

Ще дойде ли ден, в който да кажа “брат, и аз щастлива съм”...

Защото щастието така ловко покрай мене минава

и винаги в края на деня си казвам “отново сама съм”...

Просто, надявам се, ще дойде ден и всичко туй ще обрека на забрава...