Безизразно пак дните ми се нижат.
И сякаш времето върви с бастун.
За мене пак проблемите се грижат.
Отнася ме космически тайфун.
Оглеждам се на хората в очите
и виждам само безразличие във тях...
И там безсмислието им търкаля дните,
и за "кожичката" - лепкавия страх.
И аз съм същият... Живота си живея...
Нима това е истински живот?!
Във ода мога ли да го възпея?
О, трябва да му дам развод! ...