26 авг. 2012 г., 19:28

Ежедневие 

  Поэзия
433 0 1
Безизразно пак дните ми се нижат.
И сякаш времето върви с бастун.
За мене пак проблемите се грижат.
Отнася ме космически тайфун.
Оглеждам се на хората в очите
и виждам само безразличие във тях...
И там безсмислието им търкаля дните,
и за "кожичката" - лепкавия страх.
И аз съм същият... Живота си живея...
Нима това е истински живот?!
Във ода мога ли да го възпея?
О, трябва да му дам развод! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Все права защищены

Предложения
: ??:??