Jun 14, 2017, 10:58 PM

ЕйТъйЦък 

  Poetry » Humour
603 1 0

Влак, платна издигна и отплава.

Корабът по релсите минава.

Цветен е на пушека комина.

Старостта похлопа... и замина.

Гарвановочерна е... зората.

Ясна, като бял ден е... съдбата.

Губиш се в своята си къща?

Жертвата, насилника прегръща?

Влюбен си, за никого не хаеш.

Мъдър си, а нищичко не знаеш.

Щастие изпитваш, несподелено?

Слънцето залязва в... зелено.

Отглеждаш водорасли... в саксия.

Мечтаеш за... безмъхеста кайсия.

Любов усещаш, но е груба.

На плаж лежиш, облечен в шуба,

зимуваш лятото, унесен ...

Цъфтят овошките... на есен.

Колко лесно! Лявото е дясно.

Вратът дебел, а деколтето – тясно.

.........................................................

Уж сме наред, а ред в живота няма.

Учиш цял живот, а свършваш в яма.

 

© Мария Божкова All rights reserved.

МаЖор

14.06.2017год.

 

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??