Влак, платна издигна и отплава.
Корабът по релсите минава.
Цветен е на пушека комина.
Старостта похлопа... и замина.
Гарвановочерна е... зората.
Ясна, като бял ден е... съдбата.
Губиш се в своята си къща?
Жертвата, насилника прегръща?
Влюбен си, за никого не хаеш.
Мъдър си, а нищичко не знаеш.
Щастие изпитваш, несподелено?
Слънцето залязва в... зелено.
Отглеждаш водорасли... в саксия.
Мечтаеш за... безмъхеста кайсия.
Любов усещаш, но е груба.
На плаж лежиш, облечен в шуба,
зимуваш лятото, унесен ...
Цъфтят овошките... на есен.
Колко лесно! Лявото е дясно.
Вратът дебел, а деколтето – тясно.
.........................................................
Уж сме наред, а ред в живота няма.
Учиш цял живот, а свършваш в яма.
© Мария Божкова Всички права запазени