Ek Petras

Mar 21, 2008, 11:07 PM

Poetry

980 1 9

Северните вихри дъха си разпиляха
в дланта изнемощяла на хладната скала,
името ми сиво в самотен камък вляха
и хвърлиха го горе - на стръмните била.
Запомни го небето, запомниха мъглите
един далечен поглед, загубил в своя ход.
Борба ли? Няма смисъл - родиха ме скалите
и аз все пак съм камък, без истини, без брод...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ek Petras

Want to read more?

Random works