Addien (Андромеда)
26 62
Apr 8, 2009, 8:11 PM

Експресивно 

  Poetry » White poetry
744 1 1

 

Eла и вземи

струната,

вечер изтръгната

от трескавия сън

в монашеската килия;

сутрин огъната,

когато речеш,

че си събуден,

а ни чака хлябът

да го омесим;

ела и вземи

малкото прозрение

на моя астигматизъм;

а аз,

заслепена ще бъда

между деня и нощта,

когато хиляди птици на юг ще отлитат...

 

Те към едничката струна

сами не привикват...

© Андромеда All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??