Eла и вземи
струната,
вечер изтръгната
от трескавия сън
в монашеската килия;
сутрин огъната,
когато речеш,
че си събуден,
а ни чака хлябът
да го омесим;
ела и вземи
малкото прозрение
на моя астигматизъм;
а аз,
заслепена ще бъда
между деня и нощта,
когато хиляди птици на юг ще отлитат...
Те към едничката струна
сами не привикват...
© Андромеда Всички права запазени