No_fear_Mims (Милена)
29 367
Jul 23, 2008, 12:38 AM

Ела 

  Poetry » Love
632 0 3
Ела

Студ... и мрак... и тъмнина...
Студен дъжд и непрогледна мъгла...
Вървя по пътя сама,
изричайки твоето име едва.

Защо замина?
Защо отиде там?
Защо болката ми не отмина?
Не чувствам вече твоя плам.

"Ела! Ела във този миг!" -
крещя, отеква моят вик.
Ела! Имам нужда от теб сега!
Ела да стоплиш моята душа!

© Милена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??