Ела

23 jul 2008, 0:38

Poesía » De amor

709 0 3

Ела
Студ... и мрак... и тъмнина...
Студен дъжд и непрогледна мъгла...
Вървя по пътя сама,
изричайки твоето име едва.
Защо замина?
Защо отиде там?
Защо болката ми не отмина?
Не чувствам вече твоя плам.
"Ела! Ела във този миг!" -
крещя, отеква моят вик.
Ела! Имам нужда от теб сега! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ела

Искате да прочетете повече?

Propuestas