Jan 30, 2009, 6:41 PM
Ела!
Ела!
Ела!
Викам те без глас…
От страх
се разтреперих.
Сега!
Не искам вече
да газя стъкла
и кръв да тече.
Бъди!
Бъди мой лек,
бъди човек,
ти… бъди.
Заший
раните мои.
Спри кръвта…
Нека вали!
В капки те търся…
Тичам!
Под дъжда
с надежда.
Оставям следи!
Виж ги!
Последвай ги
и по тях ме намери.
Въздух
нужен си за мен.
Хаосът вътре...
Тъжният смях!
Ела!
Викам те сега…
От страх
да не те загубя…
Завинаги…
© Стефка Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
!!!
Поздрави! -
Красив повик!
Поздрав! -
....Ела!
Викам те без глас…
От страх
се разтреперих....
!!!!!!!!!!!! Зна какво е да викаш без глас! И наистина се трепери!!!
Поздрав!!!!!!!!!! -
Поздрав и 6 от мен .. много тъжно и готино... ;(
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Викам те сега…
От страх
да не те загубя…
Завинаги…
6