30.01.2009 г., 18:41 ч.
Ела!
Ела!
Ела!
Викам те без глас…
От страх
се разтреперих.
Сега!
Не искам вече
да газя стъкла
и кръв да тече.
Бъди!
Бъди мой лек,
бъди човек,
ти… бъди.
Заший
раните мои.
Спри кръвта…
Нека вали!
В капки те търся…
Тичам!
Под дъжда
с надежда.
Оставям следи!
Виж ги!
Последвай ги
и по тях ме намери.
Въздух
нужен си за мен.
Хаосът вътре...
Тъжният смях!
Ела!
Викам те сега…
От страх
да не те загубя…
Завинаги…
© Стефка Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!!!
Поздрави! -
Красив повик!
Поздрав! -
....Ела!
Викам те без глас…
От страх
се разтреперих....
!!!!!!!!!!!! Зна какво е да викаш без глас! И наистина се трепери!!!
Поздрав!!!!!!!!!! -
Поздрав и 6 от мен .. много тъжно и готино... ;(
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Викам те сега…
От страх
да не те загубя…
Завинаги…
6