Nov 19, 2014, 7:47 AM

Ела да поплачеш 

  Poetry » Civilian
514 0 12
Ела да поплачеш
Знаеш ли как тъжно времето се стича
и окапват бавно веселите дни?
Как набъбват клони в пролетното утро
и над тях се сипят парещи слани?
Искаш ли да знаеш как липите плачат
и къде потъват техните сълзи?
Ти ела тогава във Стара Загора –
феномен незнаен ще те порази.
Цели две години вече пролет няма.
Цели две години огън ни гори.
Лятото страхливо само ни докосва. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Random works
: ??:??