19.11.2014 г., 7:47 ч.

Ела да поплачеш 

  Поезия » Гражданска
513 0 12
Ела да поплачеш
Знаеш ли как тъжно времето се стича
и окапват бавно веселите дни?
Как набъбват клони в пролетното утро
и над тях се сипят парещи слани?
Искаш ли да знаеш как липите плачат
и къде потъват техните сълзи?
Ти ела тогава във Стара Загора –
феномен незнаен ще те порази.
Цели две години вече пролет няма.
Цели две години огън ни гори.
Лятото страхливо само ни докосва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Предложения
: ??:??