Ела-ела
Стоя аз сама, обвита в тъга
Сама аз, но едва ли е така
Винаги край мен болката кръжи
Плахо с мен тишината тъжи
Тихо и тъй благозвучно смъртта ме зове,
но ясно е, че при себе си ще ме прибере
А аз твърдя, че съм сама, но едва ли е така
Моите приятели до мен стоят
И за сестри ги мисля даже вече аз
Тъга - моя приятелка най-добра
Самота - сестра ми е тя ...