Ела-ела

Стоя аз сама, обвита в тъга

Сама аз, но едва ли е така

Винаги край мен болката кръжи

Плахо с мен тишината тъжи

Тихо и тъй благозвучно смъртта ме зове,

но ясно е, че при себе си ще ме прибере

А аз твърдя, че съм сама, но едва ли е така

Моите приятели до мен стоят

И за сестри ги мисля даже вече аз

Тъга - моя приятелка най-добра

Самота - сестра ми е тя

Та и за смъртта място има в моята душа

А аз твърдя, че съм сама, но едва ли е така

Питам, питам, а моята горка сестра самота

Мълчи ми тя сега

И приятелката ми тъга тихо нещо ми шепти

А смъртта - тя крещи

Тя всичко със своите писъци разруши

Все по-силно и силно крещи

И все едно едничко ми мълви -

Ела-ела при мен сега

Няма тук ти да си сам

Сама си само сега

А след миг-два се чува пак - ела-ела

А аз твърдя, че съм сама, но едва ли е така

Идвам при теб сега

Нямам сила да се спра

Няма никой да ми каже

Остани не си сама

А аз чувам само - ела-ела

Ще дойда и то веднага - още сега

Отвори душата си за мен

Както направих аз за теб,

когато бях сама

Сълза последна

Дъх един

Приятелко тъга - до друг оставям те сега

Сестрице самота - иди при други ти сега

А смъртта - тя със хладен глас

Повтаря хорската мълва

Сам - сама и пак така

А аз твърдя, че съм сама, но едва ли е така

И духът към смъртта полетя

А трупа в кръвта облян

На земята се простря

А аз пак останах сама

И тихо и хладно крещя -

Ела-ела...