Ела, Любов!...

May 22, 2008, 4:50 PM

Poetry » Other

1068 0 30

Изтри се дрешката
и вятъра пропуска.
И ирисът ми даже изсветля.
Забива се във него спусък
от дълъг вопъл на нощта...
Зениците са тъмни клади,
събрали пепелта на векове,
страдания и болки неизляни,
плачът на малкото дете...
А устните пустеят неми.
Присвити, посинели са дори,
целувка дълго не видели, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ела, Любов!...

Want to read more?

Random works