Ела, Любов!...

22 may 2008, 16:50

Poesía » Otra

1071 0 30

Изтри се дрешката
и вятъра пропуска.
И ирисът ми даже изсветля.
Забива се във него спусък
от дълъг вопъл на нощта...
Зениците са тъмни клади,
събрали пепелта на векове,
страдания и болки неизляни,
плачът на малкото дете...
А устните пустеят неми.
Присвити, посинели са дори,
целувка дълго не видели, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ела, Любов!...

Искате да прочетете повече?

Propuestas