Моля те, ела ме довърши.
Инак някой ден сама ще си умра.
Мислите без туй са мъртви и безпътни.
Това единствено остава ми сега.
Убий поне стенанията – да не боли.
Инак се на тях предавам плавно.
Мен хорските очи възпират ме, уви.
Давай – много искам да умра навярно,
да отлетят с мен всичките мечти.
Моля те, ела ме довърши.
Знаеш, и без мен Луната ще изгрява,
макар зад черни облаци да се таи, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up