Моля те, ела ме довърши.
Инак някой ден сама ще си умра.
Мислите без туй са мъртви и безпътни.
Това единствено остава ми сега.
Убий поне стенанията – да не боли.
Инак се на тях предавам плавно.
Мен хорските очи възпират ме, уви.
Давай – много искам да умра навярно,
да отлетят с мен всичките мечти.
Моля те, ела ме довърши.
Знаеш, и без мен Луната ще изгрява,
макар зад черни облаци да се таи, ...