May 24, 2018, 10:06 AM

Елексир 

  Poetry » Odys and poems
1537 1 2
Разсъмва се, небето посивя,
и слънцето надникна зад баира,
огрявайки огромните поля посяти с еликсира.
Заприпкаха човеци като ято,
събирайки безценната храна,
и всички бяха твърдо убедени ,
че тяхната храна е най добра.
Поставяха я в огромни бъчви,
отглеждаха я с любов, прибавяха и капчица магия,
като я шепнеха с надслов.
И най накрая той потече, цвета му беше като кръв,
и никой смъртен не отрече, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Random works
: ??:??