Разсъмва се, небето посивя,
и слънцето надникна зад баира,
огрявайки огромните поля посяти с еликсира.
Заприпкаха човеци като ято,
събирайки безценната храна,
и всички бяха твърдо убедени ,
че тяхната храна е най добра.
Поставяха я в огромни бъчви,
отглеждаха я с любов, прибавяха и капчица магия,
като я шепнеха с надслов.
И най накрая той потече, цвета му беше като кръв,
и никой смъртен не отрече, ...