Feb 17, 2010, 1:48 PM

Електорат 

  Poetry » Civilian
701 1 1
В трамваи, тролеи замислени хора
във някакъв унес се клатят,
Седят си намръщени,
рядко говорят...
И мислят за свойта заплата...
Децата не раснат,
а с дни остаряват.
В очите им бляска жестокост.
Те нощните улици вече познават.
И няма я тяхната кротост...
Самотните майки
презират мъжете. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Random works
: ??:??