В трамваи, тролеи замислени хора
във някакъв унес се клатят,
Седят си намръщени,
рядко говорят...
И мислят за свойта заплата...
Децата не раснат,
а с дни остаряват.
В очите им бляска жестокост.
Те нощните улици вече познават.
И няма я тяхната кротост...
Самотните майки
презират мъжете. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up