В трамваи, тролеи замислени хора

във някакъв унес се клатят,

Седят си намръщени,

рядко говорят...

И мислят за свойта заплата...

Децата не раснат,

а с дни остаряват.

В очите им бляска жестокост.

Те нощните улици вече познават.

И няма я тяхната кротост...

Самотните майки

презират мъжете.

Дочакали еманципация,

с приятелки спорят по кафенета

за новата демокрация...

Прегърбени старци

назад се обръщат

и своето минало гонят...

А после със празни торби се завръщат

и тъжни седят на балкона...

Със кал по реверите

зли минувачи

си чистят палтата

 и псуват...

Но след мерцедеса правителствен крачат

към урните...

пак да гласуват...