May 13, 2007, 8:44 PM
Емигрантско ("Проза")
Емигрантско
На Светлана и Иво
(и цялата чета, чийто имена не запомних...)
Отивам си със странно Чувство,
че можех повече да дам.
Че можех повече - без лустро -
да бъда с вас. Да бъда там.
Може би съм наивник, когато обичам?!?
Но обичам без да кроя!
И си мисля: Светът е различен,
без аромат на родна земя.
Колко пъти сте плакали скришом?!
Колко нощи Сънят ви е бдял?!
Не. Не мисля, че сте коленичили.
Силни сте! Много!(Но ми е жал...)
10. 9. 2001 Йоханесбург
© Симеон Дончев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Прекрасен,обичен,носталгичен стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Стахотен стих-дисекция на емигранската душа...
Поздравления и благодарности, че ми показахте "пътечката" към него !