Емигрантско ("Проза")

13.05.2007 г., 20:44 ч.

Поезия

637 0 2

Емигрантско

На Светлана и Иво
(и цялата чета, чийто имена не запомних...)

Отивам си със странно Чувство,
че можех повече да дам.
Че можех повече - без лустро -
да бъда с вас. Да бъда там.

Може би съм наивник, когато обичам?!?
Но обичам без да кроя!
И си мисля: Светът е различен,
без аромат на родна земя.

Колко пъти сте плакали скришом?!
Колко нощи Сънят ви е бдял?!
Не. Не мисля, че сте коленичили.
Силни сте! Много!(Но ми е жал...)

10. 9. 2001 Йоханесбург

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

abagar (Васил Бориславов)

2011-05-25T19:56:20+03:00

Привет!
Стахотен стих-дисекция на емигранската душа...
Поздравления и благодарности, че ми показахте "пътечката" към него !
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-05-14T09:28:16+03:00

Прекрасен,обичен,носталгичен стих!