Kristo (Христо Андонов)
390 76
Jun 13, 2010, 3:18 PM

Емоционален човешки памук 

  Poetry » Phylosophy
978 0 2
Срам ме е, срам ме е...
През самотните спирки минава
влакът, за отвъдното устремен.
И по-малко любовта ми остава,
и повече е яростта вътре в мен.
През пусти места и горички
локомотивът ни пробива път.
И, вместо да плача за всички,
аз ги превръщам в back-up.
Срам ме е, срам ме е...
... защото мястото не ми липсва -
не душевно, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Random works
: ??:??