Емоционален човешки памук
Срам ме е, срам ме е...
През самотните спирки минава
влакът, за отвъдното устремен.
И по-малко любовта ми остава,
и повече е яростта вътре в мен.
През пусти места и горички
локомотивът ни пробива път.
И, вместо да плача за всички,
аз ги превръщам в back-up.
Срам ме е, срам ме е...
... защото мястото не ми липсва -
не душевно,
не ново, не старо,
не истинско,
а отделено от облаци,
цели късове емоционален човешки памук!
И не в мислите,
и не вътре в болките -
аз хванах пътя ей тъй, сякаш напук!
През още по-самотни гари минава
не влакът, а моята душа вечна.
И колкото по-малко път ми остава,
толкова повече животът е лесен.
През тунели от тъмнина, от време
на време, лъкатушкам се модно!
И сега май... срам, срам ме е мене,
защото всичко напуснах негонен...
© Христо Андонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
симпатично
може да се пооправи на места
и малко по... де да знам - сбито и насечено ако е мисля ще е по- гот
И сега май... срам, срам ме е мене,
защото всичко напуснах негонен...
а това пък колко ми е познато...
важи и за жени, и за работа, квартири, приятели и... живота като цяло
дори скоро по едно време си повтарях
"ааа, не! този път - докато не ме изгонят"
извинявай за отклонението
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
не съм чела друго за срама...рядко появяваща се тема.