Тази сутрин - енигма е,
като аромат на магнолия -
слагам зелените си очила,
а е тихо и пропадаш
в отровения, които само се шепнат...
Какъв ден! Каква зима!
Доскоро мокро метафорична,
днес бляскава , но хаплива,
затворила ни между четири стени...
толкова ми е познат пейзажът
на дървото - странен скелет -
врабецът там търси сигурно клонче. ...