Тази сутрин - енигма е,

като аромат на магнолия -

слагам зелените си очила,

а е тихо  и пропадаш

в отровения, които само се шепнат...

Какъв ден! Каква зима!

Доскоро мокро метафорична,

днес бляскава , но хаплива,

затворила ни между четири стени...

толкова ми е познат пейзажът

на дървото - странен скелет -

врабецът там търси сигурно клонче.

Перушината му, мокро наострена,

душата му, сякаш мъничка монета,

подрънква в джоба ми, удряйки се

в моята...

студено и тъжно...

Този град със замлъкнали улици,

сграбчен от миманса на снеговалежа,

все пак е

неоново вечерен,

неописуемо красив

и си пожелах емоция

като щура вълна да ме удави...